Най-посещаваният туристически обект край Верона стана старо скривалище на НАТО “Западна

 
Най-посещаваният туристически обект край Верона стана остаряло укритие на НАТО
 

“Западна звезда ” е с повърхност от 13 хиляди кв. метра подземен

Убежището е трябвало да подслони Генералните щабове на Алианса при война с Изтока

Дали заради боязън от нуклеарен спор в тия смутни времена или от чисто човешко любознание, само че в дните преди Великден пожеланият от италианците туристически обект е един разкрит противоатомен бункер на НАТО. Той се намира край близкото до Верона село Афи и по-точно под оградилия го от север рид Москал. Миналата събота и неделя противоядреното леговище е било посетено от 4200 души или много повече от туристите, влезнали примерно в дома на Жулиета или в Римския амфитиатър на Верона. А съгласно Италианския фонд за защита на историческите и естествените полезности бункерът е станал най-посещавания обект от туристическите дестинации на Апенините, включени в програмата на организацията за тази година. Както писа в. “Кориере каузи сера ”, броят на искащите да посетят разкрития наскоро боен обект е извънредно огромен, без значение от обстоятелството, че към този момент може да се влезе единствено в неговото преддверие - останалата част е фрашкана с отровен азбест, чието разчистване е в ход.

Бункерът се назовава “West Star ”, т.е. “Западна звезда ” и е издигнат при започване на 60-те години на предишния век. Публикуван от медиите до наскоро строго конфиденциален документ на НАТО разкрива главните характиристики на оборудването - то се намира на 150 метра под гранитна канара, облицовано е с дебела стоманена обвивка, разгръща се на повърхност от 13 хиляди кв. метра., има два входа на разстояние 700 м един от различен и може да издържи нуклеарна офанзива с бомба с мощ от 100 килотона. “Кориере каузи сера ” прецизира, че атомните бомби, изтрили от лицето на земята японските градове Хирошима и Нагазаки през 1945 година са били пет пъти по-слаби. А днешните бомби пък са нормално 100 пъти по-яки или 10 мегатона, като за унищожаването примерно на огромен град като Милано е нужна ракета с нуклеарна бойна глава с мощ от 50 - 60 килотона. Според проектите на НАТО от 1958 година “West Star ” е трябвало да подслони дислоцираното във Верона Командване на Съюзническите сухопътни сили на Алианса в Южна Европа, както и това на Съюзническите тактически военновъздушни сили в близкия град Виченца, при положение на нуклеарни, химически и бактериологични офанзиви от страните от тогавашния Варшавски контракт.

Според последния шеф на “West Star ” военачалник Джералдино Де Мео, който напрактика заключва бункера през 2011 година, покрайнините на селото Афи са били определени за неговото строителство защото е било единственото място край Верона, отговарящо на условията на НАТО за основаване на ефикасни защитни уреди. Изграждането му е било витално належащо заради боязън от навлизане на Апенините на някогашните социалистически страни отпред със Съветския съюз посредством потребление на тактически нуклеарни оръжия, т.е. на атомни бомби с дребна мощ. “Тези страхове - изяснява запаснякът-генерал на кореспонденти - се усилиха след акцията от закани през 1957 година, осъществена от руските медии против западните страни, които имаха американски нуклеарни оръжия, ситуирани на тяхна територия по решение на НАТО. Всъщност противоатомният бункер трябваше да приюти при положение на нахлуване хиляда души, в това число бойци и офицери от главните командвания на НАТО в Италия по това време - сухопътни, военноморски и въздушни. Те трябваше да изоставен непрекъснатото си място на пребивавне, защото то освен е незащитено, само че нормално е една от първите цели за бомбардиране на врага ” - изяснява военачалник Де Мео. Любопитен е фактът, че бункерът е бил издигнат на най-малко 16 км разстояние от друга най-близка цел на Вааршавския контракт, като е бил оборудван с самостоятелни телекомуникационни системи за криптиране и декриптиране на известия. Кухните пък са били обзаведени с най-нужното за действието им, като на човек са се полагали 50 литра вода дневно за консумация и миене, съхранявана в два огромни резервоара. Имало е запасни генераторни системи, вратите на входа са били блиндирани за да устоят на снаряди с 250 кг експлозив, изстреляни отблизо разстояние, съществували са зони за радиоактивна дезактивация с горещи душове, а запасите от храна и гориво са разрешавали най-малко 7 дни оцеляване.

„ Но някъде през 70-те години НАТО реши, че бункерите като “West Star ” към този момент не са подобаващи за опълчване на новите все по-мощни руски нуклеарни бомби и че цената на построяването на по-устойчиви бункери e непостижима ” - показва още военачалник Де Мео. - “От тогава отбраната на командните пунктове на НАТО от нуклеарна опасност се осъществявя на правилото “разпръскване ” и “мобилност ”. Тоест с командни пунктове “на колела ”, които да се движат непрестанно из дадена територия, отказвайки се от непрекъсната, само че уязвима отбрана ” - заключава висшият офицер.